50 г. Opel Design Center: в търсене на идеалната форма Articles - Auto News

Когато се роди нова идея за автомобил, инженери и дизайнери първо изграждат концептуален модел. В днешно време всеки голям международен автомобилен панаир буквално залива посетителите си с така наречените „концепти“, които обединяват студии, визии и мечти. Повечето от тях за съжаление не достигат фазата на промишленото производство, но определени идеи, конкретни аспекти на формата и техническото оборудване могат да се открият на по-късен етап в серийните модели. На тазгодишния автосалон в Женева отново видяхме цялата пъстра палитра от оригинални и понякога почти налудничави идеи на производители от цял свят. Поне десетина такива студии на реномирани марки ще срещнем скоро като завършен продукт по пътищата. На миналогодишното изложение във Франкфурт на Майн един от хитовите концепти бе Opel Monza с неговите внушителни летящи врати, символизиращи крила, които да изведат марката към нови висоти. Именно тази студия, възприета от много автомобилни журналисти за най-интересната или поне най-красивата концепция на изложението, тези дни отново попадна в светлината на прожекторите. Поводът за това бе кръглият петдесетгодишен юбилей на дизайнерското студио на Opel в Рюселсхайм. 50 години дизайн? А преди това? Тогава автомобилите да не би да са нямали дизайн? Тези логични въпроси само потвърждават колко сме привикнали към визуализираната под формата на скулптура идея, наречена концептуален автомобил. Всъщност дизайнерският център на Opel днес не само отбелязва половинвековния си юбилей. Той се оказва и най-старият на европейския континент.До 1964 година само концернът майка на Opel - General Motors – поддържал самостоятелен голям дизайнерски център, разположен в Уорън, близо до Детройт. Там още през 1956 година работели повече от 1200 специалисти, съсредоточени върху интериорния и екстериорния дизайн на автомобилите. Първоначално през 1927 година компанията основава отдел с наименование Art & Colour Section, разработващ визията и цветовете за всеки модел. Десет години по-късно, вече като самостоятелна единица GM Styling Section, екипът създава студията Y-Job, гигантски кабриолет на Buick, считан за първия концептуален автомобил в историята. В Европа ситуацията била по-различна. На Стария континент за дизайнерските идеи отговаряли т. нар. каросеристи, които реализирали индивидуални поръчки. Най-добрите от тях работели в Италия – защото ли не сме изненадани от този факт – и се грижели за модните аксесоари както за скъпи лимузини, така и при компактните коли за масовия пазар.Разбира се, фирми като BMW и Mercedes също имали своите дизайнерски отдели, но собствен дизайнерски център, във внушителния стил на GM в Детройт, нямало нито в Щутгарт, нито в Мюнхен. За концепции, които да се показват на международни изложения и да визуализират намеренията на производителя в близкото бъдеще, тогава също никой не мислел. Според автомобилните историци първият концептуален модел на европейски производител, представен на панаир, е Experimental GT на Opel. Предшественикът на по-късно успешно реализирания Opel GT е създаден под вещото ръководство на франкфуртския дизайнер Ерхард Шнел. Днес той е на 85 години и лично разведе екипа на AUTO BILD България из историческото дизайнерско студио. През 1964 година Клеър Мекичън, първият директор на студиото в Рюселсхайм, му възложил разработката на GT, а само година след това концептът бил готов и предизвикал, меко казано, фурор. На Mercedes им били необходими още четири години, докато представят първия си самостоятелен концепт C111, след още три години BMW също се включват със своя BMW Turbo като предшественик на M1. Днешната мода на концептуалните автомобили действително се разраства едва в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век. Дотогава дизайнерският център в Рюселсхайм вече е натрупал не само опит, а и не малко лаври. В гилдията студиото се счита за университет на модерния автомобилен дизайн. Студии от калибъра на Opel CD с отварящ се напред стъклен купол са истински хит през 70-те. През 1969 година Фери Порше успява да вербува Анатол Лапин от Рюселсхайм, като му възлага на разработи наследника на Porsche 911. Днешният шеф на дизайна при Porsche Михаел Мауер, между другото, също пристига в Цуфенхаузен от GM, или по-точно от тогавашната дъщерна компания Saab. Сред абсолвентите на Дизайнерската школа в Рюселсхайм е и Крис Бенгъл, отговорен някога за екстравагантните форми в дизайна на BMW. От дистанцията на времето прави впечатление, че в дизайнерския център на Opel в Европа силно са били повлияни от вкуса на потребителите отвъд океана. Големи лимузини като Admiral или Diplomat до ден днешен всяват респект и уважение, но видимо се ориентират по щатската автомобилна стилистика в онези години. Това важи също така за култови модели на Opel като Rekord и Commodore. Някои експерти дори откриват в Opel GT силуета на обърната бутилка Кока-кола. „Това не е никакъв малък Corvette, бях инспириран от италианските спортни модели“, споделя в разговора ни дизайнера Ерхард Шнел. Към днешна дата дизайнерският център на Opel в Рюселсхайм категорично върви по свой собствен път. Марк Адамс, актуалният шеф на дизайна при Opel, успя по категоричен начин с въвеждането на Insignia да синхронизира всички модели на марката, без те да изглеждат като малки или големи варианти на един и същ автомобил от средния клас. Концепцията на Insignia от 2003-та внесе осезаем технически елемент в дизайна на Opel. Именно в този диапазон Марк Адамс смята да позиционира дизайна на марката и в бъдеще. А как ще изглежда това, бе загатнато именно с концепцията на Monza. Е, летящите врати едва ли ще влязат в серийното производство. За съжаление.